Пекин напомни схващането си, че е в епохална и невинаги безкръвна конфронтация с Вашингтон. Бе даден и сигнал за надеждите на Китай, че възможно най-малко европейски страни ще застанат на страната на САЩ.
Иранският генерал-майор Касем Солеймани би бил смазан, ако научи, че оцелелите му колеги от иранското правителство намират изстрелването на 20 ракети към американска база за "пропорционален отговор" на убийството му.
Този инцидент заедно с няколко други по-значими произшествия в Русия тази година, включително смъртта на 14 моряци при ядрена авария на изследователска подводница, е напомняне за парадоксите, в които е обвита военната мощ на Русия.
След като европейски и други държави блокират продажбите на оръжие за тях, тези страни все повече се обръщат към Китай и Русия за подкрепа.
През последната година Пентагонът доста говори за промяна на фокуса в една епоха на "конкуренция между велики сили".
Останалият свят трябва да приеме, че на следващите президентски избори той може да бъде преизбран.
Всичко е много далеч от надеждите на основателите на ООН през 1946 г. Това не я прави безполезна.
Единичните битки са важни, но най-вече от гледна точка на начина, по който се отразяват на голямата политическа схватка. И за талибаните, и за правителството насилието и преговорите са част от един и същ процес.
В много отношения НАТО, която става на 70 догодина, намери ново предназначение и ефективност със завръщането на Русия като заплаха.
Когато Америка влиза във война, нейните войници, матроси и летци отдавна са свикнали да имат зрелищно превъзходство в технологично отношение. Тези дни обаче бързо вървят към края си.
Миналата седмица Китай публикува за първи път Бяла книга на националната си стратегия за Арктика, в която се ангажира да работи по-тясно с Москва по създаване на арктически морски еквивалент - "Полярен път на коприната" - на своя търговски път по суша към Европа "Един пояс, един път". Както Кремъл, така и Пекин многократно са заявявали, че амбициите им са свързани предимно с търговията и околната среда, а не са от военен характер.
Бързината, с която се развиха събитията в Зимбабве тази седмица, изненада дори опитни наблюдатели на Африка.
Минаха повече от три години, откакто войната на Русия в Източна Украйна промени начина, по който западните държави гледат на един конфликт. Резултатът е на път да революционизира американските и европейските армии.
Въпреки драматично слабото представяне на изборите британският премиер Тереза Мей изглежда решена да се задържи на поста си. В краткосрочен план тя може и да успее. Но дългосрочните последствия може да се окажат катастрофални за страната.
Западните държави, въоръжените сили и компаниите са постигнали значителен напредък в изграждането на технически способности за защита от кибератаки. Но, както често се случва с новите технологии, развитието на доктрината и уменията за използването им неизбежно изостават.
Тръмп и потенциалното му влияние върху Европа може да дадат на континента тласъка, от който се нуждае, за да се промени.
Ако 1989 г. - годината на падането на Берлинската стена - беше момент, в който глобализацията, либералната демокрация и западното схващане за модерност сякаш триумфираха, 2016 г. може да се разглежда като годината, в която светът дерайлира.
Досега се случиха толкова ужасни неща, че идва въпросът – колко по-лошо може да стане? Много.