
Завладяна държава и мразени партии – търси (ли) се новият "спасител"
България продължава да бъде "дефектна демокрация".
България продължава да бъде "дефектна демокрация".
Има поне три трудно преодолими прегради пред привиждащото се на все повече радетели на "новото начало" премиерството на Пеевски.
България може да бъде характеризирана и като "завладяна държава". Тази констатация е обратната страна на модела с очертаващия се успех с еврото и успешната евроинтеграция.
Всъщност защо да не бъде създаден един медиен борд, извън системата на СЕМ, който да разпределя парите за обществените медии, но и за качествената журналистика?
Радев като нищо може да прибере под знамената на един умерен националпопулизъм поне няколко партийни електората. На "Възраждане" и "Величие", на МЕЧ и на ИТН.
След дискусията се засили усещането за наличието на политико-експертно-църковна мрежа, която е напреднала по пътя към ревизия на светския характер на училищното образование.
Общият знаменател между 2013 г. и 2025 г. е Пеевски. При това властта му е нараснала чувствително - пише в анализ за синхрона между лидерите на ГЕРБ и "ДПС - Ново начало"
България вече си спечели незавидната славата на скатаваща се страна.
Субсидиите, формирани от нашите данъци, превръщат държавата в най-големия финансов донор в медийния сектор.
Електоралната любов става все по-невярна, защото изчезнаха големите идеологически различия от близкото минало.
Предстои да гледаме нова поредица от сериала "ГЕРБ и партньори". Краят най-вероятно ще бъде фатален за второстепенните персонажи.
Политическата криза е най-видима и най-дразнеща, защото е на върха на пирамидата, но не е животозастрашаваща.
Условието на "Продължаваме промяната" да се коалират с ГЕРБ само ако Пеевски бъде изолиран от властта, е добро само по себе си. Но е неизпълнимо.
Предсрочните избори, особено в условията на задълбочаваща се политическа криза, са за предпочитане пред безпринципните договорки.
В условията на напреднала политическа фрагментация Белгия запазва сравнително добри демократични рефлекси, което се оказва по-трудно за България.
Не един, а цели три санитарни кордона са налагани или замисляни досега след протестната 2020 г.
Мудно се променят авторитарните нагласи за контрол над публичната информация и неудобните журналисти.
В условията на задълбочаваща се политическа криза е популярна тезата, че мнозина избиратели залагат на Борисов и ГЕРБ като на "по-малкото зло".
Не се вдигна протестна вълна, нито наказателен вот.
Въпреки "евроатлантическите ценности", в които се кълнат половината партии в парламента, "мъжките времена" не са си тръгвали от българската политика.
Партиите се опитват да компенсират липсата на пряка връзка с избирателя немощно с шатри и раздаване на листовки в паркове и градинки.
Либералната демокрация е отслабнала в глобален мащаб, без това непременно да означава, че утре ЕС ще осъмне с една или няколко фашистки диктатури.
Пословична е вече неспособността на нашите политици за смислена и отговорна политическа комуникация.
Колкото и да е злокобен като политически фактор, Пеевски вече е с къс хоризонт в политиката.
От дясноекстремистката реторика все повече лъха на обикновен фашизъм.
Пак ли ще гледаме стария филм?
Не е нормално съдбата на България отново да се определя от два динозавъра, управляващи авторитарно своите партии.
Борбата с несъществуващата "джендър идеология" коства на социалистите евентуална подкрепа от по-млади хора с прогресивни разбирания и представители на специфични уязвими групи.
Същинският разговор за политика се загуби. Потъна някъде в бермудския триъгълник на разпада на сглобката, разцеплението в ДПС и силното поляризиране.
"Продължаваме промяната" - "Демократична България" не могат, не искат или не разбират добре необходимостта от "очовечаване" на целите и говоренето си.