
На второ четене: "Нощен ферибот за Танжер"
Силата на романа е в езика, ритъма и носталгичната грозота на героите. Слабостта е в прекалената едностранчивост на перспективата.
Силата на романа е в езика, ритъма и носталгичната грозота на героите. Слабостта е в прекалената едностранчивост на перспективата.
Романът на Ихсан Октай Анар е колаж от митове, исторически и алтернативни пространства, суфистка философия, карикатурна визия за властта и присмехулно писателско всемогъщество.
За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото.
Стефан Иванов препоръчва три книги на издателство "Scribens".
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава, че няма по-достоверно огледало от литературата.
"Тези фрагментарни записки могат да служат като въведение и като своеобразно отваряне на нов разговор за Константин Павлов", пише Стефан Иванов в "Портал Култура".
Книгата на Михаил Зигар може да се разглежда като своеобразен руски вариант на "Фермата на животните" на Оруел, но с (истински) хора.
Но защо този роман, публикуван през 1912 г., продължава да резонира и в XXI век?
Стефан Иванов с чудодейната помощ на Марин Бодаков ни разказва за един експериментален текст, в който литературата достроява живота.
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци.
В свят с перманентна криза на идентичността и ценностите тази книга може да е като отрезвяващо самоиронично огледало.
Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук.
Стефан Иванов насочва вниманието ни към един съвременен украински автор, който по нещо напомня на Йордан Радичков, по друго нещо – на Кенет Уайт.
Сардини, лангусти, сьомги, раци богомолки и самотни китове са нежните и мощни герои в света на тази неотложно човешка книга.
Защо отделният човек, не масата, е важен в моменти на тежки обществени кризи - с избора си, с всекидневните си жестове на съпротива.
Роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите "Призраци", роман, който Кафка би харесал.
Четенето е дълбоко личен процес, откровено субективен.
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и "урок по стоицизъм.
"Кои сме след пандемията? Кои ще сме и след края на войната?" – пита Стефан Иванов и настоява колко важно е да се разказва сега.
Яцек Хуго-Бадер показва всекидневния апокалипсис в Русия чрез пътешествие от Варшава до Владивосток.
"Ние сме на прага на огромни промени и въпросът е дали в колективния облак и в колективното съзнание желанието за катастрофа е по-голямо от желанието за мир", казва режисьорът.
Разказите на Лусия Бърлин са за полудялото време на влюбването, секса и скръбта, покоя на помирението и стоицизма на остаряването.
Необичайно четиво за плаж и за изгрев ни препоръчва Стефан Иванов – с него пламва сърцето, а не кожата ни, погледът ни се избистря, а компасът ни за човещина става извънредно прецизен
Наричат Анна Старобинец "руския Стивън Кинг" и "кралицата на хоръра", а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели
Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре
И тази книга на Радичков може да се причисли към "гротесковия реализъм"
С такива книги добротата може да си осигури ако не вечен, то поне достатъчно дълъг живот
Стефан Иванов за "Съвсем друга история", "Познах те по сянката" и "Човекът, който си тръгва", публикувани от "Арс"/Scribens
Книгата на румънския писател стига до корените и е литературна противоотрова
Романът е сериозно изследване на трудността да се впишеш в собствения си живот