
Неудобните истини на Коста-Гаврас
"Господи, като че терорът и злото имат един и същи образ, служат си с един и същ език, бият по един и същи начин и бесят по един и същи тертип", пише Георги Марков, от чието покушение се навършват 47 години.
"Господи, като че терорът и злото имат един и същи образ, служат си с един и същ език, бият по един и същи начин и бесят по един и същи тертип", пише Георги Марков, от чието покушение се навършват 47 години.
Навършват се 42 г. от убийството на писателя Георги Марков в Лондон.
"Дневник" публикува непубликувано есе на Георги Марков.
Демократизацията край бреговете на Вълтава уплаши властващите партийни върхушки във всички подчинени на Съветския съюз страни, тя беше обявена за опасна зараза и половинмилионна армия беше изпратена, за да я ликвидира.
"Поставени при невъзможни за творчество условия, чешките писатели не само не спряха да пишат, не само не приглушиха гражданската си отзивчивост, но започнаха най-активна борба за промяна".
Гражданки и граждани, след малко започва тегленето на нашата новогодишна лотария на щастието за 1976 година.
"Дневник" препечатва есето на писателя Георги Марков от портала "Култура". То се публикува за първи път с любезното разрешение на г-н Любен Марков.
Есето е от книгата на Георги Марков "Ходенето на българина по мъките". Премиерата е в памет на писателя, срещу когото на 7 септември 1978 г. е извършено смъртоносно покушение на моста "Ватерло" в Лондон.
Есето на писателя Георги Марков е прочетено за пръв път в "Дойче веле" през 70-те години на 20 в. "Дневник" го препечатва от портала "Култура" с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
Съвсем не искам да кажа, че у нас винаги е имало само ученолюбиви хора, но духът на ученолюбието е бил винаги най-уважаван гост.
"Малко неща на този свят са ме вълнували повече от великденските камбани на "Александър Невски". Техният звън бе истинска музика, която слизаше от небето на земята."
"Дневник" препечатва есето на писателя Георги Марков от портала "Култура". То е публикувано с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.
Разказът е четен по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. Портал "Култура" го публикува с разрешението на © г-н Любен Марков, а "Дневник" го препечатва с разрешение от редакцията.
Всеки може да си представи колко силна и недвусмислена е кореспонденцията на зрелището от 1211 г. с нашето време. Целият исторически материал — вече преобърнат в истинска драматургия според всички модерни изисквания — е организиран великолепно. Може би най-хубавата идея в тази пиеса е историята с цар Борил и неговите двойници. Множеството опити на заговорници да убият царя свършват с това, че бива убит поредният негов двойник.