
По-тясно поле за мисълта
Романът "По-широко поле за борбата" на Мишел Уелбек се оказва едно забележително автентично отражение на начините на мислене на мъжете, принадлежащи към инсел общността.
Романът "По-широко поле за борбата" на Мишел Уелбек се оказва едно забележително автентично отражение на начините на мислене на мъжете, принадлежащи към инсел общността.
В "Падаща звезда" Джо Тод-Стантън с любов разказва прастарата история за промяната, смелостта и умението да пуснеш коренче, където и да си.
Можем да приемем отделните текстове на Владислав Христов в "Маслен нос" и като една завършена и цялостна новела.
Романът "Нокомис" е ретроспекция, оформена като изповед, адресирана от анонимната повествователка до нейната духовна учителка.
Криминалните четива са най-популярните в световен план. Означава ли това, че в световен план обществото е постигнало някакво равнище на сигурност и затова апетитът му се е изострил?
Романът "Тезеят в своя лабиринт" представлява езиков експеримент, характеризиращ се с нарушаване на граматичните и стилистичните норми.
«Пратеникът» е сред дистопиите, които очертават нови посоки пред жанра.
Сюжетът на "Одисея на момичетата от Източна Европа" се разгръща като двойствен разказ за два паралелни живота - две българки, две емигрантки, два радикално различни пътя.
150 години от рождението на класика.
Това е роман на новото време, парадоксално обръщащ се назад към периода на зрелия социализъм и годините на прехода към демокрация.
Книгата "Родиния" на Николай Терзийски жанрово е определена като "роман от разкази". Ключовата тема е за паметта, свързана с рода, корените, езика.
Българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата
"Мандарини по Мариенплац" от Теа Монева не е обичайният емигрантски роман. Той е откровено обяснение в любов към живота.
Горан Петрович ни предлага великолепно смесване на високо и ниско, на смешно и тържествуващо пошло, на въздигане на човешкия дух в името на изкуството.
За който прочете "Кога престанахме да разбираме света" книгата ще бъде едно приключение из магията на химията, математиката, физиката, че и градинарството.
Михаела Илиева успява да покрие и слее идеите за справедливост, свобода, минало, бъдеще, неправда, надежда и безизходица с изключителна ловкост.
Книгата на Марта Радева предава универсалната истина, че човешкият живот е различен път за всеки един от нас.
В дебюта на Джулия Мей Джонас има препратки най-вече към "Лолита" и "Пнин" на Владимир Набоков.
Раздвоението на българския поет в сложни душевни състояния е предизвикало преводачите да търсят решения, близки до френската символистична лексика, мелодика и образност.
За него литературата беше "писане с въображение" и това се оценяваше от читателите.
Това е определено една от най-социално злободневните книги, излизали напоследък.
Романът на Кларисе Лиспектор представлява своеобразен връх в нейното творчество, както и едновременно завещание и откровение.
В романа "Не е река" на Селва Алмада има ясни препратки към темата за домашното насилие, семейната небрежност, мълчанието и прикриването на истината.
В "Случаят Йов" Рене Жирар разглежда библейската Книга на Йов като радикална критика на функционирането на жертвената логика в тоталитарните режими.
Романът на Васил Панайотов "Плът и крафт" проследява живота на млада жена със свръхтегло от детските ѝ години до нейната смърт.
Героите в романа "Малки грехове" на Паулина Георгиева са изградени като пълнокръвни, обемни, сложни характери, които таят в себе си непроходими зони.
Романът "Сбогуване" на Нога Албалах има особено място сред останалите й произведения и заради своята автобиографичност.
Представени са 12 заглавия от български и чужди автори.
Постижение на романа на Цанко Лалев е условната историческа линия, която образува третата сюжетна линия и образно пресъздава средновековието.
Романът на Цвета Делчева е преди всичко психологически, а до голяма степен и философски.