
Бъдещето според Йоко Тавада
«Пратеникът» е сред дистопиите, които очертават нови посоки пред жанра.
«Пратеникът» е сред дистопиите, които очертават нови посоки пред жанра.
Професорът по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и декан на Факултета по славянски филологии, литературен критик и поетеса Амелия Личева бе поканена да произнесе празнично слово пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" по повод 24 май.
Българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата
В дебюта на Джулия Мей Джонас има препратки най-вече към "Лолита" и "Пнин" на Владимир Набоков.
За него литературата беше "писане с въображение" и това се оценяваше от читателите.
Романът на Паулина Георгиева "Малки грехове" настанява умело различен тип герои - съвременни градски хора, заможни, пътуващи.
В романа "Не е река" на Селва Алмада има ясни препратки към темата за домашното насилие, семейната небрежност, мълчанието и прикриването на истината.
Романът "Сбогуване" на Нога Албалах има особено място сред останалите й произведения и заради своята автобиографичност.
България се нуждае от десен кабинет, който да се справи с харчовете, течовете, безхаберието.
Това, от което ме е страх, е фашизиране на Европа и САЩ под претекста, че се защитават изконни ценности.
Имаме много какво да променим в образованието по литература, за да обезвредим изкривяванията на комунизма.
У всеки народ може да се открият черти, по адрес на които не би била излишна малко самоирония.
Съвременната публика иска това - иска да чете за човека Рушди. Може би затова и в "Нож" се появяват и други писателски фигури.
"Кога престанахме да разбираме света" и е, и не е обичайна книга.
Романът "Онова, за което не искам да мисля" на Постюма поставя и въпроса за толерантността към различния.
"Ако Борис Минков не си е направил отвод и е останал в журито на наградата на фонд "13 века България", просто не е трябвало да има глас", казва проф. Личева.
Саманта Швеблин създава литература на тревогата.
Новата книга с разкази на Здравка Евтимова отново е обърната към региона на Перник, към слабите и онеправданите.
Фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели.
Книгата на Еми Барух "За евреите и други демони" се появява в този подходящ момент, за да припомни вековната история на антисемитизма.
Акт, удостоверяващ, че България най-после поема свой път, в който завинаги казва не на това да бъде руски сателит.
Поканени са автори, прицелени в различни публики и правещи опити да обяснят съвремието и да посочат траектории за бъдещето.
Илко Димитров пише, за да наложи послание. С цената на огромна смелост и себеразголване.
Историята в "Утринно море" е повлияна от политическата криза в Либия, която е в разгара си в началото на второто десетилетие на новия век
Романът "Край морето" на Абдулразак Гурна разказва за живота в Занзибар, в Англия, и дори в бившата Източна Германия, като преплита семейни истории, въвлича темата за колониализма
Голямата световна литература не е просто поредица от имена, които дават обща култура. Това са оцелели през вековете ценности, модели за човешко поведение.
Като всяка антиутопия "Деликатесен труп" силно размива границите и показва, че лошите винаги са лоши, но и добрите често се поддават на провокациите и се заразяват, губейки моралните си устои
"Анет, епос за една героиня" на Анне Вебер е необичайна книга. Тя е експериментална като направа
Новият роман на Теодора Димова е точно за днешното в най-краткосрочните му измерения - пандемията, войната в Украйна, протестите, политическата криза у нас
И понеже беше глас на истината, на съвестта, на морала, на непримиримостта, тя беше самотен глас