
Европа трябва да похити революционните планове на Тръмп за света
В момент на екзистенциална криза като настоящия, има един ценен ресурс за по-слабата страна, който се откроява: политическото въображение, пише Кръстев.
В момент на екзистенциална криза като настоящия, има един ценен ресурс за по-слабата страна, който се откроява: политическото въображение, пише Кръстев.
Коментар от Редакционната колегия на "Ню Йорк Таймс" от 17 януари 2025 г.
Макар поведението на двамата бивши президенти – Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро – да беше забележително сходно, политическите последствия са коренно различни
И ако днес Путин успява, Западът може да обвинява за това само себе си. Докато западното обществено мнение се самозалъгваше с идеята, че Русия е в състояние на постоянен упадък ‒ руският президент започна да осъществява стратегията си на имперски реванш.
Европейците не бива да се заблуждават, че ще се разминат с теста за издържливост
Новият му роман "Списъкът на съдията" излезе на български
Смъртта на Абу Бакр ал Багдади, лидера на "Ислямска държава" (ИД), е знаково събитие, но е по-важно символично и политически.
Някои почести идват твърде късно, други - твърде рано. Други пък заплашват да провалят усилията, които награждават.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля ответни мерки след нападението срещу саудитски петролни съоръжения. Той обаче има само няколко варианта за действие и още по-малко съюзници.
В какъв тип икономика вярват демократите в САЩ? Джо Байдън призовава за "по-силни трудови закони и данъчен кодекс, който възнаграждава средната класа". Бърни Сандърс иска да повиши данъците на богатите и да гарантира работа на всеки пълнолетен американец.
Планът, измислен от лаика Джаред Къшнър - зет на Тръмп, е все още предвиден за внимателно лансиране по-късно този месец на форум, наречен "Мир срещу просперитет", в Бахрейн.
В целия Близък изток се чува биенето на барабаните на войната, предизвикано от правителството на Тръмп и породилите спорове атаки срещу саудитските танкери и петролопровод.
Крис Хюс е съосновател на "Фейсбук", който смята, че държавата трябва да раздели компанията на отделни фирми.
След като загуби с такова огромно мнозинство гласуването в Камарата на общините снощи, британският премиер може да оцелее единствено ако възприеме нов подход и спечели подкрепата на опозицията.
Нито една страна не може сама да се справя с тези заплахи, а съществуващите международни институции се оказват неадекватни.
По-младите поколения винаги са имали различни нужди от по-старите, но в миналото върхушката е намирала начини да задоволява тези нужди, без да отстъпва властта.
Какво би накарало водеща политическа партия да се чувства толкова разочарована от себе си, че да предпочита да се лекува, вместо да управлява?
Засега нова националистическа Италия не обръща гръб нито на Европейския съюз, нито на Запада, но ако се предприемат някакви стъпки в подготовка за бъдещето, те са в посока към отчуждаване.
Нейният авторитет отслабва бързо, все по-бързо. Това може да предвещава края на несигурното управление на голямата коалиция в Германия и да предизвика смут в Европейския съюз, който е свикнал с нея като константа в регион, разтърсван от икономически и политически катаклизми.
Националната държава е прехвалена. Националната държава е излишна. Може би прехвалването е свързано с излишността. Естественото състояние на политиката става театър. Дигиталното течение междувременно остава постоянно.
Съществува сфера между демокрацията и откровената диктатура, в която икономическите кризи могат всъщност да помогнат.
Тръмп знае какво прави и когато го описва с тази дума, човек на практика става съучастник в лъжата му, смята Пол Кругман.
Пекин изпробва няколко прототипни системи, за да оценява рисковете за инвестиционни проекти в чужбина.
Президентът Тръмп се опитва да разбие западния съюз. Дали наистина върши това съзнателно?
Официалното - и правно - обяснение на митата върху стоманата и алуминия е националната сигурност. Това е очевидно измамна обосновка поради факта, че основните преки жертви са демократични съюзници.
Ако Германия наистина е лидерът на Европа, то има огромно значение какво мисли ръководителят на външната й политика. Там е работата, че никой не знае.
Решението на Тръмп да анулира иранската ядрена сделка подчертано повиши риска от голям пожар.
Отмяната на санкции, нормализирането на отношения, започването на търговия - тези неща може да не се случат скоро или изобщо.
По-рано тази седмица Орбан се сблъска с пречки у дома, които му донесоха рядко срещано главоболие.
Завръща ли се германският консерватизъм след годините на безформен центризъм на Ангела Меркел и възхода на крайната десница?